Кръговрат
Виждала съм рано, по разсъмнало,
Луната колко тъжна си отива.
И малко преди още да е съмнало,
как тя лицето си, във малък сърп, присвива.
Личи си, че не иска да си тръгне.
А Слънцето пък, хуква да я гони.
И със лъчите си, се мъчи да изтръгне
и наруши вселенските закони.
Ще почне Слънцето от запад да изгрява.
И хората ще се объркат на Земята,
не знаейки, да лягат или стават... ...