Кръговрат
Виждала съм рано, по разсъмнало,
Луната колко тъжна си отива.
И малко преди още да е съмнало,
как тя лицето си, във малък сърп, присвива.
Личи си, че не иска да си тръгне.
А Слънцето пък, хуква да я гони.
И със лъчите си, се мъчи да изтръгне
и наруши вселенските закони.
Ще почне Слънцето от запад да изгрява.
И хората ще се объркат на Земята,
не знаейки, да лягат или стават...
Природата си знае правилата!
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
