29 jul 2016, 21:49

Кръговрат

  Poesía
483 1 3

Кръговрат

 

Виждала съм рано, по разсъмнало,

Луната колко тъжна си отива.

И малко преди още да е съмнало,

как тя лицето си, във малък сърп, присвива.

 

Личи си, че не иска да си тръгне.

А Слънцето пък, хуква да я гони.

И със лъчите си, се мъчи да изтръгне

и наруши вселенските закони.

 

Ще почне Слънцето от запад да изгрява.

И хората ще се объркат на Земята,

не знаейки, да лягат или стават...

Природата си знае правилата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...