Поляга
слънцето на длани
зад облак
в синкавочервено.
Лекува
раните събрани
от вените си окървени.
Със този
залез тих и чуден
денят
отива си красиво.
А всяка
вечер е принуден
и мрака да превръща в сиво.
И сутрин
с розовото було
от изток
пак да се усмихва.
А слънцето -
петлите чуло,
и първите лъчи да кихва.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Трогнат съм!Поздрави от мен и Ви желая хубав ден!