7.09.2017 г., 12:27

Кръговрат

583 1 5

Човек се ражда, нов живот изгрява.
В кръговрат живота се върти.
Нов ден зората известява.
И този ден това си ти.
И с плахи стъпки ще пълзиш към светлината.
Ще те водят за ръка през трудности.
А после здраво стъпил на  земята
живот ще даваш и ще водиш ти.
Ще властваш, ще създаваш и ще учиш
как да мразиш, да простиш и да сполучиш.
И не знаеш как, кога, къде
колелото на живота ще те отведе.
На дните бурята ще те издуха,
до спирката наречена разтуха.

 

И когато вечер от живота уморен,
равносметка даваш си как времето тиктака.
И разбираш, че за себе си си нямал време.
Денят отминал е, без никого да чака.
Сълзи и радост. Семейство, работа, проблеми...
Но децата вече станали големи.
Нощта е твоя – дълга, звездна и красива!
Освободи душата си от всяко бреме.
Червено вино в чашите доливай.
В звезди и свещи е светът облян.
Големи глътки щастие отпивай
от чащата живот, копнеж и блян.

 

Февруари 2010         Валя Тодорова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valya Тodorova Всички права запазени

„Кръговрат“ е посветено на майка ми. Написах го послучай нейния 60 годишен юбилей и пенсионирване. Благодаря, че споделихте!

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че ми гостувахте! Радвам се, че ви е харесало!
  • Страхотно посвещение. Наистина всичко се превръща в кръговрат ако не разчупваме рамките на ежедневието. Иначе влизаме в матрицата. Поздрави, Валя!
  • Благодаря Стойчо! Марги, точно това искам да кажа, че докато сме млади нямаме време за себе си. Но вечерта на живота ни е времето, в което можем да се насладим на спокойствието и червеното вино. Целият човешки живот - събран в едни ден. Това е идеята на стиха. Има послепис отдолу под него.
  • Прекрасно! Наздраве! Макар че, не ни остава време за това удоволствие.
  • Да е жива и здрава,че има дъщеря-поетеса!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...