7 сент. 2017 г., 12:27

Кръговрат

585 1 5

Човек се ражда, нов живот изгрява.
В кръговрат живота се върти.
Нов ден зората известява.
И този ден това си ти.
И с плахи стъпки ще пълзиш към светлината.
Ще те водят за ръка през трудности.
А после здраво стъпил на  земята
живот ще даваш и ще водиш ти.
Ще властваш, ще създаваш и ще учиш
как да мразиш, да простиш и да сполучиш.
И не знаеш как, кога, къде
колелото на живота ще те отведе.
На дните бурята ще те издуха,
до спирката наречена разтуха.

 

И когато вечер от живота уморен,
равносметка даваш си как времето тиктака.
И разбираш, че за себе си си нямал време.
Денят отминал е, без никого да чака.
Сълзи и радост. Семейство, работа, проблеми...
Но децата вече станали големи.
Нощта е твоя – дълга, звездна и красива!
Освободи душата си от всяко бреме.
Червено вино в чашите доливай.
В звезди и свещи е светът облян.
Големи глътки щастие отпивай
от чащата живот, копнеж и блян.

 

Февруари 2010         Валя Тодорова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valya Тodorova Все права защищены

„Кръговрат“ е посветено на майка ми. Написах го послучай нейния 60 годишен юбилей и пенсионирване. Благодаря, че споделихте!

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, че ми гостувахте! Радвам се, че ви е харесало!
  • Страхотно посвещение. Наистина всичко се превръща в кръговрат ако не разчупваме рамките на ежедневието. Иначе влизаме в матрицата. Поздрави, Валя!
  • Благодаря Стойчо! Марги, точно това искам да кажа, че докато сме млади нямаме време за себе си. Но вечерта на живота ни е времето, в което можем да се насладим на спокойствието и червеното вино. Целият човешки живот - събран в едни ден. Това е идеята на стиха. Има послепис отдолу под него.
  • Прекрасно! Наздраве! Макар че, не ни остава време за това удоволствие.
  • Да е жива и здрава,че има дъщеря-поетеса!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...