Човек се ражда, нов живот изгрява.
В кръговрат живота се върти.
Нов ден зората известява.
И този ден това си ти.
И с плахи стъпки ще пълзиш към светлината.
Ще те водят за ръка през трудности.
А после здраво стъпил на земята
живот ще даваш и ще водиш ти.
Ще властваш, ще създаваш и ще учиш
как да мразиш, да простиш и да сполучиш.
И не знаеш как, кога, къде
колелото на живота ще те отведе.
На дните бурята ще те издуха,
до спирката наречена разтуха.
И когато вечер от живота уморен,
равносметка даваш си как времето тиктака.
И разбираш, че за себе си си нямал време.
Денят отминал е, без никого да чака.
Сълзи и радост. Семейство, работа, проблеми...
Но децата вече станали големи.
Нощта е твоя – дълга, звездна и красива!
Освободи душата си от всяко бреме.
Червено вино в чашите доливай.
В звезди и свещи е светът облян.
Големи глътки щастие отпивай
от чащата живот, копнеж и блян.
Февруари 2010 Валя Тодорова
© Valya Тodorova Todos los derechos reservados