Ще минат дни, а може би години, 

животът ще те люшне в своя кръговрат. 

Самичък без приятели, роднини, 

ще потискаш болката си на инат. 

Ще се изнижат дните ти като на лента... 

Ще искаш да ги върнеш, но уви!

Ще се кълнеш дори на сто процента, 

че ще съживиш това, което си убил. 

Тогава колко много ще болиш, 

ще плачеш за мигове неизживени. 

Ще искаш всичко пак да уловиш, 

да си върнеш чувства пропилéни. 

Но наистина в живота има грешки, 

които непоправими са до край. 

Грешиш и не приемаш забележки, 

да ти простят поне си пожелай!

И идва и такова време... На услуга, 

която съвестта ти прави изведнъж. 

Разбираш как ранил си своята съпруга, 

как къпеше ѝ любовта със леден дъжд. 

Но времето не може да се върне, 

тя събираше всяка изстрадана прашинка. 

В липса, любимият да я прегърне, 

друг я нарисува в своята картинка!