8.01.2025 г., 9:28

Кръговрат

459 0 0



Бягах сам по слънчевите дири
на моят всеминутно търсещ свят.
Въпросите ли? Никога не спираха.
Черното наричах пъстър цвят.

Преследвах непонятни компоненти.
Допитвах се. На своето държах.
Парадоксално режеха се ленти
и се разкриваше светът на страх.

Аз стареех въпреки протеста,
че волята е важна и духа.
Не беше никак, ама никак лесно,
защото все господстваше страха.

И молех се, и вярвах и се кръстих,
но други нрави, други времена
сковаваха душата ми и пръстите,
посяли некълними семена...

Животът като щракване със пръсти
си взе от мен дължимо нужен пай.
Сега децата почват да се кръстят
в начало разпознали своят край...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...