Бягах сам по слънчевите дири
на моят всеминутно търсещ свят.
Въпросите ли? Никога не спираха.
Черното наричах пъстър цвят.
Преследвах непонятни компоненти.
Допитвах се. На своето държах.
Парадоксално режеха се ленти
и се разкриваше светът на страх.
Аз стареех въпреки протеста,
че волята е важна и духа.
Не беше никак, ама никак лесно,
защото все господстваше страха. ...