28.12.2010 г., 14:45

Кръговрат

713 0 5

Зимата празнува своята победа

над посърнали полета и гори:

поизтръска бялата си дреха

и земята в плен тя покори.

Утро зимно в бялата одежда!

По-красив и бляскав е денят,

пробудил се с една надежда

за по-добър и мирен път.

Този сняг е някакво начало,

щом под него с пролетта

се събужда зърното, заспало

в топлите прегръдки на снега.

Затова посрещаме с надежда

толкоз силна - Пролетта.

Кръговратът винаги зарежда

деня ни с една мечта.

Ще блеснат сини небесата,

ще бликнат слънчеви лъчи,

от тях на път към небесата

ще покълнат жита и мечти.

Да, мечти за щастие пробужда,

за добро, за здраве, за любов!

Пролетта и мъката прокужда,

във живота път открива нов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Т Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че ме зареди с оптимизъм със зимна нотка. Поздрави!
  • За много години и честит имен ден на патерици, Василена! Поздравявам те с мой!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=221400
  • написано от светла душа...струи надежда...
    Щастлива и пълна Нова Година, мила Василена!
    сърдечно те, прегръщам...с обич.
  • Зимата нека да си празнува своята победа - няма поражение, докато човек сам не се признае за победен! Голям си стратег - щом и през най-снежната зима и страшен студ прозираш триумфа на пролетта!
  • Кръговрата наистина зарежда дните ни.Имаш уникален стил и римите са заряда и ритъма на стиха ти.Пожелавам да съживиш още хиляди бели листи в поезия.От теб има какво човек да научи.Успехи и вдъхновения

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...