Зимата празнува своята победа
над посърнали полета и гори:
поизтръска бялата си дреха
и земята в плен тя покори.
Утро зимно в бялата одежда!
По-красив и бляскав е денят,
пробудил се с една надежда
за по-добър и мирен път.
Този сняг е някакво начало,
щом под него с пролетта
се събужда зърното, заспало
в топлите прегръдки на снега.
Затова посрещаме с надежда
толкоз силна - Пролетта.
Кръговратът винаги зарежда
деня ни с една мечта.
Ще блеснат сини небесата,
ще бликнат слънчеви лъчи,
от тях на път към небесата
ще покълнат жита и мечти.
Да, мечти за щастие пробужда,
за добро, за здраве, за любов!
Пролетта и мъката прокужда,
във живота път открива нов!
© Василена Т Всички права запазени