Dec 28, 2010, 2:45 PM

Кръговрат

718 0 5

Зимата празнува своята победа

над посърнали полета и гори:

поизтръска бялата си дреха

и земята в плен тя покори.

Утро зимно в бялата одежда!

По-красив и бляскав е денят,

пробудил се с една надежда

за по-добър и мирен път.

Този сняг е някакво начало,

щом под него с пролетта

се събужда зърното, заспало

в топлите прегръдки на снега.

Затова посрещаме с надежда

толкоз силна - Пролетта.

Кръговратът винаги зарежда

деня ни с една мечта.

Ще блеснат сини небесата,

ще бликнат слънчеви лъчи,

от тях на път към небесата

ще покълнат жита и мечти.

Да, мечти за щастие пробужда,

за добро, за здраве, за любов!

Пролетта и мъката прокужда,

във живота път открива нов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Т All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, че ме зареди с оптимизъм със зимна нотка. Поздрави!
  • За много години и честит имен ден на патерици, Василена! Поздравявам те с мой!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=221400
  • написано от светла душа...струи надежда...
    Щастлива и пълна Нова Година, мила Василена!
    сърдечно те, прегръщам...с обич.
  • Зимата нека да си празнува своята победа - няма поражение, докато човек сам не се признае за победен! Голям си стратег - щом и през най-снежната зима и страшен студ прозираш триумфа на пролетта!
  • Кръговрата наистина зарежда дните ни.Имаш уникален стил и римите са заряда и ритъма на стиха ти.Пожелавам да съживиш още хиляди бели листи в поезия.От теб има какво човек да научи.Успехи и вдъхновения

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...