14.02.2008 г., 22:03 ч.

Кръговрат 

  Поезия » Философска
863 0 3

КРЪГОВРАТ


Идваш и си отиваш.
Раждаш се и умираш.
Смееш се и плачеш,
по улиците крачиш.


Дъжд вали и слънце грее.
Птици в облаци се реят.
Гарван тъжно грачи,
тихо пак смъртта се влачи.


Стар живот изсъхва.
Нов живот разцъфва.
Вятър плашещо свисти,
запалената свещ блести.


Човек допуска грешки.
Грешките са нечовешки.
Прошка искаш, ала няма,
живот потъна в черна яма.


Прахът се слива със пръстта.
Кокиче казва: "Аз раста!".
Дума "сбогом" се изрича,
нея никой не обича.


Зарива се една душа,
търси тя покой в пръстта.
Всеки иска да я върне,
да я целуне и прегърне.


Едно зло не идва само.
Всяко зло за добро.
Нощта е мрачна и зловеща,
денят запалва искра гореща.


Сълзи се леят силно.
Дъждът вали обилно.
Обичаш и копнееш,
мразиш и вилнееш.


Миналото се забравя.
Сегашното не се съзнава.
Бъдещето се бленува,
за Вечността живот билет купува.


Мечтай, сякаш ще живееш вечно.
Живей, сякаш ще умреш утре.
Не мрази, а прощавай,
помни, а не забравяй.


И отново гарванът ще грачи,
но за тебе може да се влачи.
Настоящето не отминавай,
своя път докрай минавай.


Сълзи горят сърцето.
Студено е лицето.
Дума "сбогом" вдига пир,
душа свободна, почивай в мир!

 

© Лилия Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??