3.08.2012 г., 11:22

Кръговрат на мирогледа

695 0 0

          

 

Като сянка буреносна
песимизмът в нас нахлува
и самочувствието ни просва,
а самочувствие не се купува.

Сигурно ще дойде време, 
когато в реалността ще се завърнем,
реалността, която в нас сега си дреме, 
и която с радост ще посрещнем.

Тогава с разума си променен
ще можем отново да мечтаем, 
ще градим бъдещето си ден след ден
и оптимизма пак при нас ще върнем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...