Ще дойде ден, ще те обичам
и може би ще бъде скоро,
като след тътен сеизмичен
пак всичко с нас да се повтори!
И този свят като магия
ще ни обгърне и омае,
за да ни каже да открием,
че кръговратът е безкраен.
Ще бъде май, ще бъде пролет,
най-хубавата от години,
а ние тайно ще се молим
тя никога да не премине!
Пак тази страст като лавина
ще ни залее и погълне…
и нещо старо ще отмине,
и нещо ново ще покълне.
Ще бъде пролет, разцъфтяла
като от онзи спомен свиден,
с предчувствие за вечност цяла…
и с лятото ще си отиде.
© Елка Тодорова Всички права запазени