На Н.
Тъмен поглед. Усмивка нежна –
безпощадно възбуждат сетивата.
И сто години сякаш вече бездната е черна,
на тласъци прониква светлината.
И времето пробужда неохотно свойта мощ,
мъртво вече толкова години.
И променя всичко – деня от нощ.
И аз пак ставам негова робиня.
Изгубих се, пленена от очи,
от думи, от копнеж по нежна ласка,
в оковите на крехките мечти. ...