Кръщавам го на теб!
В мига, в който погледите ни се сляха,
тогава, когато устните ни се докоснаха,
тогава бях цяла..
Не само погледите, а душите се сляха.
И когато си тръгна,
светът ми се разпадна.
Ден след ден се моля
съня да върна.
Но ти крадеш с пълни шепи.
Крадеш ми мислите.
Превземаш съзнанието.
И нищо не е същото.
Нищо не е по местата си.
Идваш, помиташ всичко и си тръгваш.
Оставяйки разбити сърца и празни души по пътя си..
Ураган си ти.
Уж на жени ги кръщават,
но аз кръщавам този на теб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Ангелова Всички права запазени
