Кръщавам го на теб!
В мига, в който погледите ни се сляха,
тогава, когато устните ни се докоснаха,
тогава бях цяла..
Не само погледите, а душите се сляха.
И когато си тръгна,
светът ми се разпадна.
Ден след ден се моля
съня да върна.
Но ти крадеш с пълни шепи.
Крадеш ми мислите.
Превземаш съзнанието.
И нищо не е същото.
Нищо не е по местата си.
Идваш, помиташ всичко и си тръгваш.
Оставяйки разбити сърца и празни души по пътя си..
Ураган си ти.
Уж на жени ги кръщават,
но аз кръщавам този на теб!
© Моника Ангелова All rights reserved.
