2.10.2008 г., 10:20

Кръст

570 0 3
 

                КРЪСТ

 

 

Пак хвърля сянка

                               черен гарван -

кръст на нашата раздяла -

бич на дните ми самотни.

Луд съм по тебе,

                              Гургулице бяла!

Как гнездо да поделим?

В него сте отдавна двама.

Кръжат крилете уморени.

Няма клон за мене!

                              Няма дом за мене!

Падам,

                   Гургулице.

Ласките си дай!

За мене клон ще бъдат.

 

             Гургулице бяла!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...