Кръст дървен от дядо остана ми.
Скъп спомен. Към живите мост.
Със себе си нося го. Брани ме.
И гледам в очите Христос.
Кръст дървен след мен ще остане.
Животът е танц на листо...
А внуци ще тичат в поляните
под погледа благ на Христос...
© Димитринка Калева Всички права запазени