VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов)
131 22
13.07.2014 г., 9:55 ч.

Кръст 

  Поезия » Друга
409 0 3

Денят - този малък тиранин,

                           най-после си тръгна. Здравей,

безпътнице-нощ! Аз те чакам

                          с изпразнена чаша. Налей!

 

Сънят ще избяга - подлецът!

                           Но нищо, наливай! Душата

за сън този път не жадува.

 

                          Напротив - тя търси разплата

със своите празни химери,

                          разкрили най-после лика си.

Наливай! Рогът на луната е пълен.

 

                          Аз знам участта си.

Нерадостна участ на зрънце,

                          което пад камък расте.

 

Все пак не завиждам на тия аса - 

                          от фалшиво тесте,

които печелят. Лъжата е сол,

                          без която не можем.

 

Човешкият път от Адама

                           е бил и със кръста, и с ножа.

 

Така е и днес. А навярно

                          ще бъде така и нататък.

 

Но аз не желая да бъда

                          на времето блед отпечатък!

 

Налей! Нека виното стигне

                         до кръста на мойта душа!

 

И утре деня да посрещна на нож!

                         Ех, дано се реша...

 

                    

© Чавдар Тепешанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??