Кръст
Денят - този малък тиранин,
най-после си тръгна. Здравей,
безпътнице-нощ! Аз те чакам
с изпразнена чаша. Налей!
Сънят ще избяга - подлецът!
Но нищо, наливай! Душата
за сън този път не жадува.
Напротив - тя търси разплата
със своите празни химери,
разкрили най-после лика си.
Наливай! Рогът на луната е пълен.
Аз знам участта си.
Нерадостна участ на зрънце,
което пад камък расте.
Все пак не завиждам на тия аса -
от фалшиво тесте,
които печелят. Лъжата е сол,
без която не можем.
Човешкият път от Адама
е бил и със кръста, и с ножа.
Така е и днес. А навярно
ще бъде така и нататък.
Но аз не желая да бъда
на времето блед отпечатък!
Налей! Нека виното стигне
до кръста на мойта душа!
И утре деня да посрещна на нож!
Ех, дано се реша...
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
