20.01.2013 г., 16:01 ч.  

Кръстопътища 

  Поезия
518 0 5

 

КРЪСТОПЪТИЩА

 

                        “Човекът - мислеща тръстика…”

                                                               Блез ПАСКАЛ

 

Разпъван цял живот на кръстопътя вечен,

между възможности, посоки и желания,

до кръв и кост разнищен от противоречия,

самият аз звънящ метал и колебания,

 

до днес така и не научих как се прави –

за глътката вода, за стряхата, за хляба

под вятъра да лягам до пръстта корава

като тръстика мислеща и слаба.

 

Не се научих как в безветрие жестоко

да хващам вятъра в платната колебливи,

да дебна бурята и да сменя посоката

с едно движение послушно-въртеливо.

 

Не се научих как в мъгла да виждам ясно

през рамо пътепоказателя съборен,

как, тръгнал в ляво – да завивам в дясно,

катерейки се всъщност нанагоре.

 

И днес съм още тук – на кръстопътя прашен –

стоя, за стотен път разпънат върху кръста,

но днешният е сякаш сто пъти по-страшен,

край мен мъглата – сто пъти по-гъста.

 

Защото може да съм мислеща тръстика,

да ме огъва вятър, без да ме събаря,

но в мен самата кръв е кръстопът

                                                               и вика

в душата ми гласът на Харихара*.

 

И нося в себе си безброй противоречия

и сам съм болка, и разпятие, и жажда,

а кръстът на кръвта наистина е вечен –

за кой ли път умирам и за кой се раждам?

 

Взривяват двете чужди половини в мене

света наоколо и моя свят потаен,

и всеки ден е канонада и сражение,

и кой е победител в битката – не зная.

 

Но знам, че като стар Пилат една присъда

за себе си отново съм запазил.

Голгота чака, а не мога друг да бъда –

самата кръв обича, съди, мрази...

 

Самата моя кръв,

разпенена и гъста,

без край отново и отново ме повтаря

и като вечен жребий ме очаква кръстът,

и кръстопътят – като участ стара.

 

_______________________

 

*Харихара – в индуистката митология – божество, обединяващо култа към Вишну /Хари/ и Шива /Хара/. Лявата половина на тялото му е в облика на Шива  /бял цвят, с обвиващи го змии/, дясната – в облика на Вишну /тъмен цвят, с раковина в ръката/.

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Всяка дума е правилна посока.
    Поздрав,Вальо!
  • Обичам да чета философските ти размисли в стих, Поете! Благодаря за стойностната поезия!
  • "И нося в себе си безброй противоречия
    и сам съм болка, и разпятие, и жажда..."

    стойностна творба!
  • Кой е победителя в битката- не знам. Така е! Хареса ми !
Предложения
: ??:??