Кръстопътища
КРЪСТОПЪТИЩА
“Човекът - мислеща тръстика…”
Блез ПАСКАЛ
Разпъван цял живот на кръстопътя вечен,
между възможности, посоки и желания,
до кръв и кост разнищен от противоречия,
самият аз звънящ метал и колебания,
до днес така и не научих как се прави –
за глътката вода, за стряхата, за хляба
под вятъра да лягам до пръстта корава
като тръстика мислеща и слаба.
Не се научих как в безветрие жестоко
да хващам вятъра в платната колебливи,
да дебна бурята и да сменя посоката
с едно движение послушно-въртеливо.
Не се научих как в мъгла да виждам ясно
през рамо пътепоказателя съборен,
как, тръгнал в ляво – да завивам в дясно,
катерейки се всъщност нанагоре.
И днес съм още тук – на кръстопътя прашен –
стоя, за стотен път разпънат върху кръста,
но днешният е сякаш сто пъти по-страшен,
край мен мъглата – сто пъти по-гъста.
Защото може да съм мислеща тръстика,
да ме огъва вятър, без да ме събаря,
но в мен самата кръв е кръстопът
и вика
в душата ми гласът на Харихара*.
И нося в себе си безброй противоречия
и сам съм болка, и разпятие, и жажда,
а кръстът на кръвта наистина е вечен –
за кой ли път умирам и за кой се раждам?
Взривяват двете чужди половини в мене
света наоколо и моя свят потаен,
и всеки ден е канонада и сражение,
и кой е победител в битката – не зная.
Но знам, че като стар Пилат една присъда
за себе си отново съм запазил.
Голгота чака, а не мога друг да бъда –
самата кръв обича, съди, мрази...
Самата моя кръв,
разпенена и гъста,
без край отново и отново ме повтаря
и като вечен жребий ме очаква кръстът,
и кръстопътят – като участ стара.
_______________________
*Харихара – в индуистката митология – божество, обединяващо култа към Вишну /Хари/ и Шива /Хара/. Лявата половина на тялото му е в облика на Шива /бял цвят, с обвиващи го змии/, дясната – в облика на Вишну /тъмен цвят, с раковина в ръката/.
© Валентин Чернев All rights reserved.
