КРЪСТОВДЕНСКИ ПАНАИР

Кръстовден е.

Септември плиска злато

по улици, лица, дървета, сгради.

Прииждат хората, шуми тълпата –

върти се панаирът на площада.

Като на празник музиката свири

– тъй малко празници в душата носим,

че днес и аз съм тук, на панаира,

загърбил нерешените въпроси.

Не търся захарен памук и няма

на люлката в небето да политна –

знам, захарната сладост е измама

и люлките не стигат до звездите.

Като самотен стар мореплавател

на хорското море в прибоя шумен

аз търся стар познат, добър приятел,

с когото да си кажем две-три думи.

А ме заливат през глава вълните

от чужди рамене и лакти груби –

сред пъстрата навалица се питам

как тъй съм в моя град, а се загубих;

как тъй съм сам в човешкото гъмжило,

как даже празникът страни от мене,

каква е тази центробежна сила,

която ни дели на поколения...

Вървя и търся островче познато,

където моя празник да подиря.

Край мен плющят вълните на тълпата,

а аз съм сам в града със панаира.

Човешкото море кънти пенливо –

кого да спра, с кого да поговоря?

Аз крача сам, край мен е сиво, сиво...

Какъв народ!

А колко малко хора.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

valia1771 (Ивон)

2012-09-16T22:55:59+03:00

С поздравления!
plami-6 (Плами)

2012-09-16T07:38:02+03:00

!!!
severianin (Валентин Чернев)

2012-09-15T07:54:19+03:00

Благодаря на всички, приятели. Желая ви спокойна и слънчева събота...
Bezzhichen (Безжичен)

2012-09-14T23:46:59+03:00

Аз също харесах техниката на писане и избраните литературни прийоми (но това може да направи само можещ автор, нали!). Стихотворението е интересно и те кара да го прочетеш с удоволствие от четенето, защото си личи ръката и душата на поета.
LeChevalier (Тошко)

2012-09-14T20:56:05+03:00

С мярка употребеният начупен стих наистина е приятен. Заключението не е от вчера, ама пък е изведено много добре. Хареса ми!
Уенди (Бианка Габровска)

2012-09-14T18:33:30+03:00

как тъй съм сам в човешкото гъмжило,
как даже празникът страни от мене,
каква е тази центробежна сила,
която ни дели на поколения...

И ОЩЕ...

Аз крача сам, край мен е сиво, сиво...
Какъв народ!
А колко малко хора.

Какво да кажа още след това съвършено стихотворение?!
laramaylin (Нина Чилиянска)

2012-09-14T17:54:25+03:00

Аплодисменти!
Jim (Джим Стоунс)

2012-09-14T16:18:57+03:00

След тази поанта, въпросите са излишни!
Благодаря Ви!
Eia (Росица Танчева)

2012-09-14T14:36:44+03:00

!!!
stenli499 (Станислава)

2012-09-14T12:47:38+03:00

...
С уважение!
argonyk (Димитър Никифоров)

2012-09-14T11:40:41+03:00

Поздрави, Чернев! А, какъв народ сме...? го е казал дядо Славейков...
Atlacamani (АВ)

2012-09-14T11:01:58+03:00

Какъв народ!
А колко малко хора.

думите са излишни.
Traum (Цвети Йорданова)

2012-09-14T10:48:33+03:00

Стихотворението ми хареса не само с безупречното си стихосложение, но и с убедително пресъздадените емоционални преживявания на лирическия герой, подсилени с контраста на неговата самота с веселата септемврийска картина на оживения площад. Силната поанта се явява естествен и неоспорим финал. Благодаря!