severianin (Валентин Чернев)
417 677
14 сент. 2012 г., 10:24

Кръстовденски панаир 

  Поэзия
683 0 13

 

КРЪСТОВДЕНСКИ ПАНАИР

 

Кръстовден е.

Септември плиска злато

по улици, лица, дървета, сгради.

Прииждат хората, шуми тълпата –

върти се панаирът на площада.

 

Като на празник музиката свири

– тъй малко празници в душата носим,

че днес и аз съм тук, на панаира,

загърбил нерешените въпроси.

 

Не търся захарен памук и няма

на люлката в небето да политна –

знам, захарната сладост е измама

и люлките не стигат до звездите.

 

Като самотен стар мореплавател

на хорското море в прибоя шумен

аз търся стар познат, добър приятел,

с когото да си кажем две-три думи.

 

А ме заливат през глава вълните

от чужди рамене и лакти груби –

сред пъстрата навалица се питам

как тъй съм в моя град, а се загубих;

 

как тъй съм сам в човешкото гъмжило,

как даже празникът страни от мене,

каква е тази центробежна сила,

която ни дели на поколения...

 

Вървя и търся островче познато,

където моя празник да подиря.

Край мен плющят вълните на тълпата,

а аз съм сам в града със панаира.

 

Човешкото море кънти пенливо –

кого да спра, с кого да поговоря?

Аз крача сам, край мен е сиво, сиво...

 

Какъв народ!

А колко малко хора.

© Валентин Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • С поздравления!
  • !!!
  • Благодаря на всички, приятели. Желая ви спокойна и слънчева събота...
  • Аз също харесах техниката на писане и избраните литературни прийоми (но това може да направи само можещ автор, нали!). Стихотворението е интересно и те кара да го прочетеш с удоволствие от четенето, защото си личи ръката и душата на поета.
  • С мярка употребеният начупен стих наистина е приятен. Заключението не е от вчера, ама пък е изведено много добре. Хареса ми!
  • как тъй съм сам в човешкото гъмжило,
    как даже празникът страни от мене,
    каква е тази центробежна сила,
    която ни дели на поколения...

    И ОЩЕ...

    Аз крача сам, край мен е сиво, сиво...
    Какъв народ!
    А колко малко хора.

    Какво да кажа още след това съвършено стихотворение?!
  • Аплодисменти!
  • След тази поанта, въпросите са излишни!
    Благодаря Ви!
  • !!!
  • ...
    С уважение!
  • Поздрави, Чернев! А, какъв народ сме...? го е казал дядо Славейков...
  • Какъв народ!
    А колко малко хора.

    думите са излишни.
  • Стихотворението ми хареса не само с безупречното си стихосложение, но и с убедително пресъздадените емоционални преживявания на лирическия герой, подсилени с контраста на неговата самота с веселата септемврийска картина на оживения площад. Силната поанта се явява естествен и неоспорим финал. Благодаря!
Предложения
: ??:??