Кръстовденски панаир
КРЪСТОВДЕНСКИ ПАНАИР
Кръстовден е.
Септември плиска злато
по улици, лица, дървета, сгради.
Прииждат хората, шуми тълпата –
върти се панаирът на площада.
Като на празник музиката свири
– тъй малко празници в душата носим,
че днес и аз съм тук, на панаира,
загърбил нерешените въпроси.
Не търся захарен памук и няма
на люлката в небето да политна –
знам, захарната сладост е измама
и люлките не стигат до звездите.
Като самотен стар мореплавател
на хорското море в прибоя шумен
аз търся стар познат, добър приятел,
с когото да си кажем две-три думи.
А ме заливат през глава вълните
от чужди рамене и лакти груби –
сред пъстрата навалица се питам
как тъй съм в моя град, а се загубих;
как тъй съм сам в човешкото гъмжило,
как даже празникът страни от мене,
каква е тази центробежна сила,
която ни дели на поколения...
Вървя и търся островче познато,
където моя празник да подиря.
Край мен плющят вълните на тълпата,
а аз съм сам в града със панаира.
Човешкото море кънти пенливо –
кого да спра, с кого да поговоря?
Аз крача сам, край мен е сиво, сиво...
Какъв народ!
А колко малко хора.
© Валентин Чернев All rights reserved.
