Немилост, това мога да кажа,

До дъно пия чашата, 

а пак изпитвам жажда...

или много жажди.

Единственото, 

което със сигурност знам, че е там,

не е мръднало

е пепелника препълнен със сажди.

От цигари приключени, 

от неволи неважни.

От кръв едвам капеща от моето сърце,

от душевни кражби.

От крадеца, бягащ към гарата,

чакайки вятъра да му доведе влака на помирението.

Път на безпътен пътник,

накъде отива той?

Към следваща кражба отива господин на име Неволя.

Път на безпътен пътник,

накъде отива той?

На път към небитието на име Агония.

Кръв на безкръвен кръвник 

тече по моето лице,

изтича от вените,

както восъка тече от пламъка на свещите.

Разлага се телесно тяло - сметище,

гние то бледо и бяло,

някои мислят си, че е средище.

Пробиваш с острието фино

ти гръдта, но

убиеш ли нечия душа,

ти пак си убиец

Пиеш от чаша вино,

но кръвта,

на своята жертва,

кръвопиец.

Мъка на безмъчен мъченик.

Върнал се е, 

няма да ходи в безкрайността. 

Помръкнал ли е?

Този призрак бродещ в действителността.

Ъгъл на безъгълен ъгълник

е моята съдба,

да отивам там, 

откъдето се връщам.

От злоба, яд или тъга

от дрога, хлад или беда

от прошка, глад или блèда

сянка на самотния пътник на гарата,

стоящ нервен

приключваш предпоследната си цигара.

Кога ще дойде влака, 

който никого не чака,

а крадецо?

Кога ще е прогледен мрака,

никога не оползотворяван от аристократката така наречена Време. 

Път на безпътен пътник,

накъде отива той?

На път към небитието пълно с лалета

 цвят безцветен.