Аз съм ленивец и през глухите води на тиха скръб

опитвам се да плувам както мога - бавно...

Убежище си търся на само дърво-бездомно,

дето в гнило време и без шанс заченато е в блатото.

Аз още съм ленивеца, но с усет-априори,

че май ще стане бързо лесна плячка

на хищниците, спотаени-дебнещи спринтьори -

стръвни и опитващи да сграбчат всяка крачка.

И вече съм акула - късаща и ненаситна,

докопала със нокти крехко пълнолуние.

Когато се засити, точи зъби от възбуда,

ако от глад умира, се самоизяжда във безумие.

Сега съм вече: Старецът "в" морето.

Опитвам се, успявам да убия моя враг-приятел.

И виждам как във бездна ще се сгромоляса крепостта на онзи,

който все обърква ни душите и е враг, и неприятел...

Сега съм аз и вече в казус-невменяем...

Пред мен настръхнали са гарвани и свраки в си минор.

А от свободна воля до абсурд варира пъкъл - в ход незнаен.

Но само спомените са си наши и летят в сезонова тоналност - до мажорна.