Кръвопускане (Има ли сезони...)
Аз съм ленивец и през глухите води на тиха скръб
опитвам се да плувам както мога - бавно...
Убежище си търся на само дърво-бездомно,
дето в гнило време и без шанс заченато е в блатото.
Аз още съм ленивеца, но с усет-априори,
че май ще стане бързо лесна плячка
на хищниците, спотаени-дебнещи спринтьори -
стръвни и опитващи да сграбчат всяка крачка.
И вече съм акула - късаща и ненаситна,
докопала със нокти крехко пълнолуние.
Когато се засити, точи зъби от възбуда,
ако от глад умира, се самоизяжда във безумие.
Сега съм вече: Старецът "в" морето.
Опитвам се, успявам да убия моя враг-приятел.
И виждам как във бездна ще се сгромоляса крепостта на онзи,
който все обърква ни душите и е враг, и неприятел...
Сега съм аз и вече в казус-невменяем...
Пред мен настръхнали са гарвани и свраки в си минор.
А от свободна воля до абсурд варира пъкъл - в ход незнаен.
Но само спомените са си наши и летят в сезонова тоналност - до мажорна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Динчев Всички права запазени
