6 янв. 2012 г., 09:52

Кръвопускане (Има ли сезони...) 

  Поэзия » Другая
5.0 / 1
682 0 2

Аз съм ленивец и през глухите води на тиха скръб

опитвам се да плувам както мога - бавно...

Убежище си търся на само дърво-бездомно,

дето в гнило време и без шанс заченато е в блатото.

 

Аз още съм ленивеца, но с усет-априори,

че май ще стане бързо лесна плячка

на хищниците, спотаени-дебнещи спринтьори -

стръвни и опитващи да сграбчат всяка крачка.

 

И вече съм акула - късаща и ненаситна,

докопала със нокти крехко пълнолуние.

Когато се засити, точи зъби от възбуда,

ако от глад умира, се самоизяжда във безумие.

 

Сега съм вече: Старецът "в" морето.

Опитвам се, успявам да убия моя враг-приятел.

И виждам как във бездна ще се сгромоляса крепостта на онзи,

който все обърква ни душите и е враг, и неприятел...

 

Сега съм аз и вече в казус-невменяем...

Пред мен настръхнали са гарвани и свраки в си минор.

А от свободна воля до абсурд варира пъкъл - в ход незнаен.

Но само спомените са си наши и летят в сезонова тоналност - до мажорна.

 

© Веселин Динчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Еее, благодаря ти за хубавите думи! Къде ме върна - чак в "първо отделение"... Даа, познал си, Тя е основната ми движеща сила. Много успехи и Любов! Радвам се че ти е харесало!
  • Много харесах!Дълбокомислена!
Предложения
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...

Ещё произведения »