Кръвта вода не става
Благодаря ти. От рано
ме научи да те мразя,
добро от злото да деля.
Над тебе ще застана
край смъртния ти одър
и ще те гледам как
издъхваш. Във лъжа,
че нещо си създал.
Ще отлетиш безмълвно.
Нима изобщо е живял
човекът, който всичко,
първо с обич сътворено,
после стъпкал е във кал?
Страхувам се понякога,
че няма да съм себе си.
Кръвта, говорят хората,
не ставала вода...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени