Кръвта вода не става
Благодаря ти. От рано
ме научи да те мразя,
добро от злото да деля.
Над тебе ще застана
край смъртния ти одър
и ще те гледам как
издъхваш. Във лъжа,
че нещо си създал.
Ще отлетиш безмълвно.
Нима изобщо е живял
човекът, който всичко,
първо с обич сътворено,
после стъпкал е във кал?
Страхувам се понякога,
че няма да съм себе си.
Кръвта, говорят хората,
не ставала вода...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Все права защищены
