6.02.2016 г., 20:33

Куче

632 0 2

                                          Куче

 

Пред магазина голям куче стои, 

весело то подскача и опашка върти. 

Чака някой нещо да му подхвърли, 

върти се около този и онзи човек. 

 

Влизат, излизат забързани хора, 

ще зарадват домашните си любимци сега. 

А то ги гледа с очи тъжни не страшни, 

осветена витрина пред него с лакомства прекрасни. 

 

Задава се стопанин с два питбула ужасни. 

Наблизо играе дете останало само, 

защо останало е то едно? 

С малко котенце в ръка, 

единия питбул скочи върху детето сега, 

а уличното куче пък скочи върху му веднага, 

да ухапе детето не ще позволи никога. 

 

Нахапан, окървавен уличния пес лежи, 

а злобното куче отстъпи но ръмжи. 

Спаси детето този мил и смел помияр, 

от този този ужасен и грозен звяр. 

И ето някои му подхвърли кокал за награда, 

а той лежи, тялото му страда. 

 

Наведе се над него малкото момче, 

с едно прекрасно и добро сърце. 

Дълго милва го по ранената глава, 

видя Доброто в него то Сега. 

А нас накара да се замисли човек, 

за ценностите от миналия век. 

Какво е смелост, борба, доброта, 

забравили са някои хора сага. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...