7.08.2006 г., 20:25

Кучка

1.7K 0 5
Всяка прилика с действи-
телни лица и събития е
случайна...

Мъжът ми има си любовница...
Но знаете ли как разбрах?
Почесах се през мойта нощница
и...ужас!"Гостите" видях...

Направих се, че ми се вярва
в скалъпената му лъжа...
Че уж в обществена пералня
изпрал се еди-си кога...

След време хората се ръчкаха
и мене сочеха ме с пръст...
Устите им отрова пръскаха
в дома ми и околовръст...

В градчето ни провинциално
коя е - бързо разгадах,
че ФБР неофициално
във всеки срещнат аз видях...

Е, стига! Случка като случка!
Да сбъркаш случва се веднъж...
Спри валяк-к-к-к-к-к-к-к...
Кучката и с кучка
била е не жена, а МЪЖ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е,ама Гери,ти ме сринааааа...
    Какво да ти кажа-страхотна си!
    6
  • Пак си реалистична. И такива неща се случват.
  • Олеле,с този стих ти ме учудваш
    Каква невероятна фантазия богата
    В модерни времена сега се втурваш
    щом мъж с мъж е заменил жената

    Поздрав и усмивка /учудена/
  • много е натрадиционен и странен, но ефекта е постигнат - браво !
  • Направо ме разби, Гери!!!
    Страхотна си!!!
    Поздрави за стиха!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....