21.12.2008 г., 10:19

Куцо / Сакато

552 0 1
И двамата с теб, приятелю, имаме
недъзи, които не се стараем да крием.
Ние лъжем себе си и взимаме
доверието на хората нам нереагиращи.

Какво в нас виждат душевно слепите -
грозна картина или празно огледало?
Ние само отблъскваме поетите
и всичко красиво, което биха създали.

Ти си недокосваем по провали -
имаш каталог от лоши мигове.
А другите не са те разбрали,
това, което си признал в стихове.

Аз пък все не случвам на Съдбата,
тя си играе своите вечни игри.
Както винаги става с душата -
осакатена откъм цветни искри.

И не само ние в живота куцаме,
много като нас споделят същото.
Трябва всички ние да се научим
как страниците да обръщаме...

 

 

 

 


*** Посветено на колежката ми - Десислава Симеонова :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми! Много!

    п.п. само заглавието ми се струва не съвсем подходящо в този си вид.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...