21 dic 2008, 10:19

Куцо / Сакато

550 0 1
И двамата с теб, приятелю, имаме
недъзи, които не се стараем да крием.
Ние лъжем себе си и взимаме
доверието на хората нам нереагиращи.

Какво в нас виждат душевно слепите -
грозна картина или празно огледало?
Ние само отблъскваме поетите
и всичко красиво, което биха създали.

Ти си недокосваем по провали -
имаш каталог от лоши мигове.
А другите не са те разбрали,
това, което си признал в стихове.

Аз пък все не случвам на Съдбата,
тя си играе своите вечни игри.
Както винаги става с душата -
осакатена откъм цветни искри.

И не само ние в живота куцаме,
много като нас споделят същото.
Трябва всички ние да се научим
как страниците да обръщаме...

 

 

 

 


*** Посветено на колежката ми - Десислава Симеонова :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми! Много!

    п.п. само заглавието ми се струва не съвсем подходящо в този си вид.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...