17.09.2007 г., 0:34

Кухнята (за какво ли става дума... :) )

1.1K 0 1
Кухнята любима е на всички,
пърхаме си вътре като птички,
шкафа, масата, тавана, оле боже, място не остана.
В кухнята велико е да влезеш
и здравичко по твоя вкус да я разместиш.
Там с голямо въображение
те докарват до велико изтощение.
Син, лилав, пенбян, червен,
излизаш ти от нея без проблем
и ще кажат хората накрая:
"Брей, виж, тука буря е вилняла".
Който иска, нека да опита
кухнята да ползва до насита,
ще остане изгорен от любовта
и ще бъде най-щастлив той на света.
В нея чувствам се прекрасно,
нищо, че е много много тясно.
Кухнята ме кара да мечтая,
то е ясно, с нея съм до края.
Някой ден и аз нали съм слива,
може пак да вляза в кухнята красива,
но засега достойно аз ще издържа,
че ми идват оферти от разни други места!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...