Кухнята (за какво ли става дума... :) )
пърхаме си вътре като птички,
шкафа, масата, тавана, оле боже, място не остана.
В кухнята велико е да влезеш
и здравичко по твоя вкус да я разместиш.
Там с голямо въображение
те докарват до велико изтощение.
Син, лилав, пенбян, червен,
излизаш ти от нея без проблем
и ще кажат хората накрая:
"Брей, виж, тука буря е вилняла".
Който иска, нека да опита
кухнята да ползва до насита,
ще остане изгорен от любовта
и ще бъде най-щастлив той на света.
В нея чувствам се прекрасно,
нищо, че е много много тясно.
Кухнята ме кара да мечтая,
то е ясно, с нея съм до края.
Някой ден и аз нали съм слива,
може пак да вляза в кухнята красива,
но засега достойно аз ще издържа,
че ми идват оферти от разни други места!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Славова Всички права запазени