Кухнята (за какво ли става дума... :) )
Кухнята любима е на всички,
пърхаме си вътре като птички,
шкафа, масата, тавана, оле боже, място не остана.
В кухнята велико е да влезеш
и здравичко по твоя вкус да я разместиш.
Там с голямо въображение
те докарват до велико изтощение.
Син, лилав, пенбян, червен,
излизаш ти от нея без проблем
и ще кажат хората накрая:
"Брей, виж, тука буря е вилняла".
Който иска, нека да опита
кухнята да ползва до насита,
ще остане изгорен от любовта
и ще бъде най-щастлив той на света.
В нея чувствам се прекрасно,
нищо, че е много много тясно.
Кухнята ме кара да мечтая,
то е ясно, с нея съм до края.
Някой ден и аз нали съм слива,
може пак да вляза в кухнята красива,
но засега достойно аз ще издържа,
че ми идват оферти от разни други места!
пърхаме си вътре като птички,
шкафа, масата, тавана, оле боже, място не остана.
В кухнята велико е да влезеш
и здравичко по твоя вкус да я разместиш.
Там с голямо въображение
те докарват до велико изтощение.
Син, лилав, пенбян, червен,
излизаш ти от нея без проблем
и ще кажат хората накрая:
"Брей, виж, тука буря е вилняла".
Който иска, нека да опита
кухнята да ползва до насита,
ще остане изгорен от любовта
и ще бъде най-щастлив той на света.
В нея чувствам се прекрасно,
нищо, че е много много тясно.
Кухнята ме кара да мечтая,
то е ясно, с нея съм до края.
Някой ден и аз нали съм слива,
може пак да вляза в кухнята красива,
но засега достойно аз ще издържа,
че ми идват оферти от разни други места!
© Петя Славова All rights reserved.
