В самотна стая кукла си седи...
в стая без прозорци и врати.
Стая, обгърната в прах,
носеща се миризма на "страх".
Куклата едничка стаята краси,
единствено имане на тези четири стени.
Рокля с розов цвят,
панделки, дантела - бяла,
куклата красят,
ала без очи е тя остала
и без сърце във свойта гръд.
Самичка, тя една остана,
самичка през тези дълги дни.
Месеци, години минаха накрая,
а куклата все самичка си седи...
© Бояна Петрова Всички права запазени