В самотна стая кукла си седи...
в стая без прозорци и врати.
Стая, обгърната в прах,
носеща се миризма на "страх".
Куклата едничка стаята краси,
единствено имане на тези четири стени.
Рокля с розов цвят,
панделки, дантела - бяла,
куклата красят,
ала без очи е тя остала
и без сърце във свойта гръд.
Самичка, тя една остана,
самичка през тези дълги дни.
Месеци, години минаха накрая,
а куклата все самичка си седи...
© Бояна Петрова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
