В самотна стая кукла си седи...
в стая без прозорци и врати.
Стая, обгърната в прах,
носеща се миризма на "страх".
Куклата едничка стаята краси,
единствено имане на тези четири стени.
Рокля с розов цвят,
панделки, дантела - бяла,
куклата красят,
ала без очи е тя остала
и без сърце във свойта гръд.
Самичка, тя една остана,
самичка през тези дълги дни.
Месеци, години минаха накрая,
а куклата все самичка си седи...
© Бояна Петрова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
