24.07.2008 г., 22:48

Кукли

775 0 2
Милите ми кукли,
със красиви букли.

И с очи мънисти,
спретнати и чисти.

Гушкам ги, люлея
милвам ги и пея.
 
Те са ми прекрасни,
ала и ужасни.

В своето креватче -
плачат все за братче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Морарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами като плачат тия кукли за братче ,има лесно -дай ги на твоите момчета и ето им братлета!Браво ,миличка моя!Поздрави!
  • приказни стихчета пишеш, мила Иванка
    с любов...за децата...с обич за теб.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...