24.07.2008 г., 22:48

Кукли

770 0 2
Милите ми кукли,
със красиви букли.

И с очи мънисти,
спретнати и чисти.

Гушкам ги, люлея
милвам ги и пея.
 
Те са ми прекрасни,
ала и ужасни.

В своето креватче -
плачат все за братче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Морарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами като плачат тия кукли за братче ,има лесно -дай ги на твоите момчета и ето им братлета!Браво ,миличка моя!Поздрави!
  • приказни стихчета пишеш, мила Иванка
    с любов...за децата...с обич за теб.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...