Кукурякът
Като пролетно лекарство
за натрупания сняг,
из Замръзналото кралство
се показа… кукуряк!
Цъфна близо до двореца,
в заснеженото дере.
И веднага - в снеговете
Олаф взе да го бере.
Той го търсеше в гората,
супи май да си вари.
Много бързо - “новината”
стигна кралските уши.
Кралят… мигом се ядоса
на един невеж готвач,
и му кресна, да му сготви
с кукуряка - буламач!
И когато мрак се спусна
над високите стени,
бедният готвач препусна
към студените гори.
Без от билки да разбира,
той започна на мига,
”вкусно цвете” да събира
по поляните в снега.
Два чувала той напълни
с цъфналия кукуряк.
Горд в двореца се завърна,
спретна с него козунак!
Без да чака, пръв опита
най-голямото парче.
И на пода в миг пририта!
Там за малко да умре!
Поуплашен, Кралят викна
Олаф да им обясни,
с кукуряка как да свикнат,
без корем да ги боли.
А пък Олаф - на шейната
впрегна бързия елен,
и напряко - през гората
бе в двореца чак след ден!
С Краля, той си поговори
сред топящия се сняг,
че макар - и смехотворен
този чуден кукуряк,
той е много нежно цвете,
с много ярки цветове,
и че Олаф - в снеговете,
никога не го яде!
Всяка билка във гората
я събирал за мехлем.
С него мажел той краката
на най-бързия елен.
Юри Йовев
Март 2024 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
