26.07.2011 г., 23:44

Кулата

956 0 21

Кулата
......................................


Строихме кула - Аз и Ти -
от чувства, жестове и малки драми.
От мигове красиви. От мечти.
От пътища и от житейски диаграми.

Основите, стените, покривът, плътта.
Зад всяка тухла занаднича любовта.
Поплакахме си. Бе красива есента.
Врагът се поклони, а ние - нямахме врата.

И заживяхме, сгушени в градежа на страстта,
в най-жадните за слънце зимни трепети.
Така се случи - бавно слезе песента
над храмовите дни в душите непревзети.

Поехме дъх. Извикахме: Амин! 
Върхът се люшна и в пръстта потъна.
Запуши с черни сажди нашият комин,
а после се закашля и се спъна.

Не падна изведнъж. Опита. Не успя.
Не се захвана за дъжда в небето.
Три дни библейски град валя -
три дни умираше на кулата сърцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...