Кули
663
0
1
В кули от стъкло, без цвят,
стоеше плахо Тя.
И в кристалът непознат
преливаше тъга.
Намерила тя топъл дом
в студеното стъкло.
Ех, свят далечен, непознат
за простото око.
Намираше в теб покой
жената на съня,
косата й бе леден скреж,
устата й - роса.
Докосната от леден плам,
изваяна в съня,
облъхната от лед звезда,
стоеше кротко тя...
И ти докосна, разпиля
нелепият покой,
дошъл от Тъмнината зла,
помилвал дарът свой...
А той нарочно, изведнъж
под приказна мъгла,
превърна се в топъл дъжд,
докоснат от мечта.
стоеше плахо Тя.
И в кристалът непознат
преливаше тъга.
Намерила тя топъл дом
в студеното стъкло.
Ех, свят далечен, непознат
за простото око.
Намираше в теб покой
жената на съня,
косата й бе леден скреж,
устата й - роса.
Докосната от леден плам,
изваяна в съня,
облъхната от лед звезда,
стоеше кротко тя...
И ти докосна, разпиля
нелепият покой,
дошъл от Тъмнината зла,
помилвал дарът свой...
А той нарочно, изведнъж
под приказна мъгла,
превърна се в топъл дъжд,
докоснат от мечта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дениз Всички права запазени
