В кули от стъкло, без цвят,
стоеше плахо Тя.
И в кристалът непознат
преливаше тъга.
Намерила тя топъл дом
в студеното стъкло.
Ех, свят далечен, непознат
за простото око.
Намираше в теб покой
жената на съня,
косата й бе леден скреж,
устата й - роса. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up