Кутиите са пълни само с липса
Как се чувствам ли?
Как мислиш, че съм аз?!
Щастлива, но понякога и тъжна.
Препускам някъде със себе си,
или пък спомените гоня...
И се усмихвам. После плача,
пренареждам старите кутии.
Прашни са, забравени стоят
и в тях съм аз, това, което бях.
А те остават празни, макар и с мен.
Защото са запълнени от липси.
Една от тях си ти, просто ти.
А сега е тишина и прах...
Сега е болка и тъга...
И се усмихвам пак... напук,
нали ти казах, щастлива съм... понякога.
Не ме жали, аз имам своите кутии,
а сърцето ми във тях тупти.
Какво като са празни?!
И с теб понякога аз бях така.
А още те сънувам, знам и ти.
И още ме сънуваш, аз съм там,
ще бъда, докато го искам.
Дали е време да си тръгна?
Какво ще кажеш? Хайде, говори!
Остана сляп за мен, но там ме виждаш.
Когато спиш, кошмар ли съм за теб,
или прекрасна приказка... едва ли?!
Знаеш ли... ще бъда още във съня ти,
за да видиш какво е да ме имаш,
за да искаш мене да целуваш,
да ме копнееш, да се събуждам с теб.
И ако рзбереш какво изпускаш,
потърси ме, може и да дойда.
Но е късно вече, лека нощ... ти казвам.
Сънувай ме, а бях до тебе,
но ще напусна и съня ти скоро,
защото и това не заслужаваш!
Сега аз влизам в моята кутия,
ще заспя сама и ще те сънувам.
А на твоя сън ще сложа катинар,
за да не влизам в него.
Сега си сам, дори и там...
Лека нощ!
© Людмила Нилсън Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Тощючно сега не трябваше да попадам на този страхотен стих,но немога да спра да чета твоитв стихове
-
Миличка, като линейка съм...идвам веднага
-
Знаех си аз, още по заглавието, че не трябва да те чета в това състояние... Сега кой да викам на помощ да ме спаси от тежките мисли???
Доразби ме стиха ти... -
Благодаря ви, още веднъж!
Мацко, развявам го...знаеш
Светле, ще почистя скоро, знаеш, че шетам
Иво, ще я видим тая работа!...
/Never Ending Nightmare
Always there instead of you
Never Ending Nightmare
No escape this time from you.../ -
Сега аз влизам в моята кутия,
ще заспя сама и ще те сънувам.
А на твоя сън ще сложа катинар,
за да не влизам в него.
...
Леле, Люскоооо, стиха ти заби знамето на върха!!!
Невероятен е, мила моя!!!
Обичам си те!!! -
Прашни са, забравени стоят
и в тях съм аз, това, което бях.
Аз изхвърлих моите кутии. Първо защото събираха прах и защото заемаха място. Сега съм това, което съм. Щелувки и лека нощ, Люси!!! -
Убийствено "Лека нощ"...
Браво, Люси!!! -
Поздрав за стиха и от мен!
-
Аплодирам те!
-
Видя ли, Пепи
Ако се върне пак, ми се обади Взех и страхът, обаче!
Прегръщам те!!! -
КитиииОбичам те
-
Ех,Кити,Китиако и моята Пандора се премести...добре,че има хора като Вас!!!
-
Сега аз влизам в моята кутия,
ще заспя сама и ще те сънувам...
Дали и аз да не го сторя? Чудесен стих, ...повтарям сеее... -
Силна си,Люска!Поздравявам те за стиха!
-
Silen,mnogo hubaw stих,Кити!!!
Поздрав и прегръдка,миличка!!! -
"Не ме жали, аз имам своите кутии,
а сърцето ми във тях тупти.
Какво като са празни?!
И с теб понякога аз бях така."
Дали да не ги изхвърлиш тези кутии Кити, да ги забравиш, да събират прахоляка на времето, но преди това не оставяй там сърцето си, на него му престои да лети!
Най-чудният полет е този на сърцето!
Пожелавам ти го с цялото си сърце! -
Благодаря ви!!!
Иво, като ми натиснат копчето и става лошо, или пък хубаво, знам ли
Хвърлих ръкавицата...ти гониш!
-
Много силна творба.Искреността блика от душата и сърцето.И овладяна,сдържана болка.
-
Харесвам твоя драматизъм,Люси!
-
Понякога със сигурността си помагат, знае се какво съдържат.
Пак си прекрасна, мила Людмила!!!
Прегръдки!!! -
Хубава идея!
Поздрав! -
Благодаря на всички от сърце!
Пепи, Пандора я издухай, все едно че е прах Аз моята я пратих далеко, далеко Ама тя е нагла, мести се от кутия в кутия -
Разтърси ме, тъга ме завладя...
Защо се случва, защо и докога?
Силно, тъжно, красиво...
Поздрав и усмивка за теб. -
Поздравявам те Люси!
Замисли ме стихът ти!
Дали това е решението, да се спасим от болката! -
"Сънувай ме, а бях до тебе,
но ще напусна и съня ти скоро,
защото и това не заслужаваш!"
Силно!Много силно!Поздравления!
-
Много болезнен стих.Натъжи ме.
Понякога старите прашни кутии крият
забравени от нас ценнни неща скрити
някога от чужди очи...а не само липси...
Усмихни се , мила Люси.С много обич за теб. -
Поздрави за стиха Kity! Усеща се болка...другото ти си го казала! Но нищо не се забравя, макар и заключено с катинар!!!
-
Силно е...
Много...
Боли и замисля...
-
Абе,Кити,пак ме връщашЗнам,че всеки знае кое е най-доброто за него,ама как да я отворя тая кутия,като в нея с 300 зора успях да"наблъскам"всички призраци,а те сега само това чакат,да я отворя?!Ами,че това е кутията на Пандора!
-
Тъжно,много тъжно е това ''Лека нощ''...
-
Пак ме разтуптя, Кити! Страхотна си! Много силен стих! Поздрави и прегръдка!
-
Хубав стих!Поздравления!
-
За да забравиш, трябва да ги отвориш и простиш. Или пак няма да забравиш, но ще се отървеш от нещо.Ако стои всичко вътре, ще носиш това до края...голям товар е, Пепи Но ти знаеш кое е добро за теб, а аз за мен.
-
Аз затова не отварям кутиите,но ти ме накара да се вгледам в себе си!Да ти кажа,че ми е харесало...някак ми е блудкаво.Ако продължавам да чета,няма да забравя и простя нищо
-
Много силен стих!
Прилича на неизпратено писмо.
Пълна си!Липсите те правят по богата! -
"Сега аз влизам в моята кутия,
ще заспя сама и ще те сънувам.
А на твоя сън ще сложа катинар,
за да не влизам в него.
Сега си сам, дори и там..."
Аплодисменти, Люска!!! -
Завладяващо!!!
-
Докосващ стих !
Поздравления !!! -
Благодаря ви! Стоева, ще има сливи за смет, после
-
"Не ме жали, аз имам своите кутии,
а сърцето ми във тях тупти.
Какво като са празни?!
И с теб понякога аз бях така."
Изплакано ми звучи, Нилсън!
Може би, трябва да оставиш кутиите да посъберат повече прах...
-
Силно и с болка!
Наказващо!
Браво! -
"Прашни са, забравени стоят
и в тях съм аз, това, което бях.
А те остават празни, макар и с мен.
Защото са запълнени от липси."
Силно и болезнено!!!
Поздрав, Люси!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
