4.02.2018 г., 3:06 ч.

Квартет 

  Поезия » Друга
1300 10 13

Събудих се много рано,

някъде към четири-пет.

Тишината облегна се на моето рамо

и аз и прошепнах: Привет!

 

Навън още властваше мрака,

поздрави ме през прозореца стар.

Изправих се и пода леко изщрака.

В камината още тлееше жар.

 

Самотата ме чакаше в съседната стая.

Тишината и мракът дойдоха там с мен.

Защо се бяхме събрали, не зная.

Защо света беше тъй сив и студен?

 

На прозореца крачеше някаква сврака.

Всички седяхме неподвижно сякаш си бяхме дали обет.

И тогава осъзнах, че аз, тишината, самотата и мрака

бяхме един страхотен, завършен квартет.

© Лорийн Мусакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??