Квартет
Събудих се много рано,
някъде към четири-пет.
Тишината облегна се на моето рамо
и аз и прошепнах: Привет!
Навън още властваше мрака,
поздрави ме през прозореца стар.
Изправих се и пода леко изщрака.
В камината още тлееше жар.
Самотата ме чакаше в съседната стая.
Тишината и мракът дойдоха там с мен.
Защо се бяхме събрали, не зная.
Защо света беше тъй сив и студен?
На прозореца крачеше някаква сврака.
Всички седяхме неподвижно сякаш си бяхме дали обет.
И тогава осъзнах, че аз, тишината, самотата и мрака
бяхме един страхотен, завършен квартет.
© Лорийн Мусакова All rights reserved.
