Къде
Къде изчезнаха: едно момиче
с очи като кафяво кадифе
(то можеше вълшебно да обича
и караше сърцето ми да спре),
едно момче, то все в ума ми беше,
сънищата ми познаваше добре.
(А мисълта за него ме болеше
и караше сърцето ми да спре.)
Сега жена ми ризите ми глади
и всяка сутрин прави ми кафе.
Не ме пронизва вече изненадано
с очи като кафяво кадифе.
Момчето сънищата ми напусна
и строго гледа ме с поглед на съпруг.
Сърцето ми не иска да го пусне -
на всички страсти бъдещи напук.
Да се погледнем право във очите.
Там може би забравени стоят
момчето и момичето, които
караха сърцата ни да спрат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
