посоката е ясна - горе вляво,

където бъдещето слива се със нас.

сърцето там намира се - и нявга

ще чуем неговия вечен глас.

това сърце цял свят събира само

в единия си атом и микрон.

когато чуем го да вика сляпо,

то ясно е - живеем без подслон.

понякога сме силни и безбрежни,

друг път - спокойни и добри.

ненужно е да виждаме луната,

ако не вярваме във нейните игри.

сърцето само чува ги и вика

отчаяно от чуждата игра.

мечтае за спокойствие и радост,

а не за бъдеше, пометено с прахта.

то знае, че го слушам и копнея

да ме познае и да ме нахрани

да заведе душата - нея,

в градините на плодове небрани.

сърцето радостно е - аз съм тъжен.

така ще бъде цял един живот,

докле не разбера, че нужна

е само малко дързост и любов.