посоката е ясна - горе вляво,
където бъдещето слива се със нас.
сърцето там намира се - и нявга
ще чуем неговия вечен глас.
това сърце цял свят събира само
в единия си атом и микрон.
когато чуем го да вика сляпо,
то ясно е - живеем без подслон.
понякога сме силни и безбрежни,
друг път - спокойни и добри.
ненужно е да виждаме луната,
ако не вярваме във нейните игри.
сърцето само чува ги и вика
отчаяно от чуждата игра.
мечтае за спокойствие и радост,
а не за бъдеше, пометено с прахта.
то знае, че го слушам и копнея
да ме познае и да ме нахрани
да заведе душата - нея,
в градините на плодове небрани.
сърцето радостно е - аз съм тъжен.
така ще бъде цял един живот,
докле не разбера, че нужна
е само малко дързост и любов.
© Нико Ников Все права защищены