16 сент. 2008 г., 20:12

къде?

661 0 1

 

посоката е ясна - горе вляво,

където бъдещето слива се със нас.

сърцето там намира се - и нявга

ще чуем неговия вечен глас.

 

това сърце цял свят събира само

в единия си атом и микрон.

когато чуем го да вика сляпо,

то ясно е - живеем без подслон.

 

понякога сме силни и безбрежни,

друг път - спокойни и добри.

ненужно е да виждаме луната,

ако не вярваме във нейните игри.

 

сърцето само чува ги и вика

отчаяно от чуждата игра.

мечтае за спокойствие и радост,

а не за бъдеше, пометено с прахта.

 

то знае, че го слушам и копнея

да ме познае и да ме нахрани

да заведе душата - нея,

в градините на плодове небрани.

 

сърцето радостно е - аз съм тъжен.

така ще бъде цял един живот,

докле не разбера, че нужна

е само малко дързост и любов.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нико Ников Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....